Росна капка, мирис на щъркели.
Утрото пак съня победи.
Гоним се с тебе като побъркани,
умората - само за възрастни, ние - деца!
Смешно е, смешно е, когато сме заедно,
лигите стичат се, бягаме, тичаме,
преследват ни сенките, с тях и страха.
Жега е, топло е, слънцето захар е,
гладни сме, тичаме - пак удома.
Вратата затворена, чукаме, блъскаме...
Няма я майчица, защо сме сами?
Гледаме хората, няма ги, губят се,
бързо изчезват кат' гущер в шубрак.
Страх ни е, питаме, посоки кръстосват се -
няма го пътят, сега сме сами.
Тихо е, страшно е, хващам те, спъвам се,
падам, сънувам, губя се пак.
Търся те, страдам, в очите ти - мрак.
С благодарности към Н.
Няма коментари:
Публикуване на коментар