Щастие (кратка версия)

Това е кратката версия на текста - без абзаците с италик, разясняващи твърденията. Към дългата версия.

За да бъде човек щастлив, според мен той трябва да бъде себе си във всеки един момент (вкл. от ежедневието) и да приема външния свят по позитивен и правилен (отговарящ на истината) начин.

Какво означава за мен човек да бъде себе си? "Себе си" дефинирам като съвкупност от ценности, съществуващи в настоящия период от развитието на човека, които произтичат от него самия, не идват отвън. Под развитие разбирам откриването и приближаването до тях, защото те често са заменени, притъпени или скрити надълбоко. Така че да бъдеш себе си означава да ги познаваш много добре, да ги усещаш с цялото си сърце и да живееш ежедневно и постоянно спрямо тях, да даваш всичко от себе си за тях и да ставаш все по-добър в това.

Какво имам предвид под позитивен начин на възприемане на външния свят:

Да умее да губи. Поредицата от провали е единственият път към успеха. Те трябва да са нещо окуражаващо и ободряващо, провокиращо размисъл и промени, поуки и т.н. Успява този, който продължава след всеки следващ провал с двойно по-голям ентусиазъм.

Да се радва на всичко. На малките неща, на красивите неща, на грозните неща, благодарение, на които ценността на красивите се вдига многократно. Непрекъснато човек трябва да открива нови и нови неща край себе си, които са вълшебни, интересни, уникални, съвършени. 

Да не бъде обезкуражаван от средата и хората. Това, че всички наоколо са ужасни (крадат, мамят, тарикатстват и т.н.), не бива да оказва влияние върху човека, той трябва да се адаптира към това и да променя всичко, което зависи от него. Не бива да го дразни, да го отказва. 

Какво имам предвид под "правилен" начин на възприемане на външния свят:

Да цени истината и да живее само според нея. Живеем в свят на влияния, предразсъдъци, повтарящи се грешки от миналото и т.н., затова голяма част от мислите ни са неверни и неточни, а именно тези мисли предопределят всичко в нашия вътрешен свят. Човек трябва да мисли с истински понятия и работещи принципи, да полага усилия мисли, които не са верни и точни да не се появяват в съзнанието му, а ако се появят, да не се повторят, а вместо това веднага да бъдат строго опровергани и заменени с точно твърдение. Защото мислите ни се материализират в чувства и действия, в нагласи и навици, в нас самите. Става въпрос за дисциплина на ума, която е трудна само до момента, до който не ни стане навик (както и с всяко друго трудно нещо, което трябва да се върши постоянно). 

Да търси собствените си фалшиви ограничения и предразсъдъци и да ги руши. Фалшиво ограничение е такова, което не е основано на някаква истинска причина в настоящето, а просто съществува или ни е наложено отвън или от миналото ни. Човек трябва да бъде смел, не ограничен. 

Проблемите не бива да са център на внимание, а сигнал, който да провокира размисъл и промени, техните решения трябва да бъдат във фокуса и удовлетворението от тях.

Важен е пътят, не целите, дори мечтите не са по-важни от пътя до тях. Човек трябва да се съсредоточи почти напълно върху него, върху текущата крачка, тя трябва да му носи щастие, а целта да бъде само атрибут, който придава на крачката допълнителна красота и значимост.

Щастие (дълга версия)

За да бъде човек щастлив, според мен той трябва да бъде себе си във всеки един момент (вкл. от ежедневието) и да приема външния свят по позитивен и правилен (отговарящ на истината) начин.

Какво означава за мен човек да бъде себе си? "Себе си" дефинирам като съвкупност от ценности, съществуващи в настоящия период от развитието на човека, които произтичат от него самия, не идват отвън. Под развитие разбирам откриването и приближаването до тях, защото те често са заменени, притъпени или скрити надълбоко. Така че да бъдеш себе си означава да ги познаваш много добре, да ги усещаш с цялото си сърце и да живееш ежедневно и постоянно спрямо тях, да даваш всичко от себе си за тях и да ставаш все по-добър в това.

Да не бъдеш себе си за мен означава да не знаеш и да не чувстваш връзката между теб самия и това, което вършиш в момента. Да се забавляваш както го правят хората до теб, а не както ти би искал, да вършиш нещо, което другите очакват от теб, а не ти сам от себе си. В повечето случаи човек прави неща, които са пряко свързани с него и неговото щастие, но той не осъзнава тази връзка, не я чувства, затова прави нещата без ентусиазъм и не е достатъчно щастлив от това, че ги прави.

Развитие не означава успехи и постижения, каква полза от тях, ако те не са това, което ние истински ценим, от което истински имаме нужда.

Пример за ценност, която произтича от нас самите, а е убита от външния свят е нуждата от здравословен начин на живот. Външния свят цени успехи и социални взаимоотношения, на никого не му пука дали спортуваш или с какво се храниш, но това е една от истинските ценности на всеки човек. Има ценности, които са строго индивидуални - напр. да отглеждаш костенурка у дома, има такива, които са временни - само за текущия период са важни - напр. да се забавлявам, докато е лято или да залягам над работата, докато съм извън града - далеч от семейство и приятели.

Какво имам предвид под позитивен начин на възприемане на външния свят:

Да умее да губи. Поредицата от провали е единственият път към успеха. Те трябва да са нещо окуражаващо и ободряващо, провокиращо размисъл и промени, поуки и т.н. Успява този, който продължава след всеки следващ провал с двойно по-голям ентусиазъм.

На този принцип работи теорията за това как да бъдем предприемачи. Според статистиката 90% от фирмите фалират след първата година, а горе-долу толкова от оцелелите оцеляват след петата година. Това не значи икономическа криза, а реалност, която е нормална. Това е така, защото, за да успееш имаш нужда от познания и опит, който идва по пътя на множеството провали, поуки и опити отново и отново с повече енергия.

Да се радва на всичко. На малките неща, на красивите неща, на грозните неща, благодарение, на които ценността на красивите се вдига многократно. Непрекъснато човек трябва да открива нови и нови неща край себе си, които са вълшебни, интересни, уникални, съвършени.

Гледайте изгрева, гледайте залеза, звездите, цветята, очите, усмивките, шегите, добротата, красотата, смелостта, старанието, надеждата, природата, щастливите съвпадения, умората след ползотворен ден, свежия въздух след дъжд, тихата улица, забързания булевард, гледката от високо и много, много други неща всеки ден :)

Да не бъде обезкуражаван от средата и хората. Това, че всички наоколо са ужасни (крадат, мамят, тарикатстват и т.н.), не бива да оказва влияние върху човека, той трябва да се адаптира към това и да променя всичко, което зависи от него. Не бива да го дразни, да го отказва.

Според мен е нужен такъв модел на мислене: аз не мога да променя света и другите, но и те не могат да ме променят, те са като мравките под краката ми - живеят си в тяхната реалност и от мен зависи, дали ще са част от моята. Има една мисъл: дай ми търпение, да преглътна нещата, които не мога да променя, сила да променя нещата, които мога да променя, и мъдрост да знам кое в коя категория попада.

Какво имам предвид под "правилен" начин на възприемане на външния свят:

Да цени истината и да живее само според нея. Живеем в свят на влияния, предразсъдъци, повтарящи се грешки от миналото и т.н., затова голяма част от мислите ни са неверни и неточни, а именно тези мисли предопределят всичко в нашия вътрешен свят. Човек трябва да мисли с истински понятия и работещи принципи, да полага усилия мисли, които не са верни и точни да не се появяват в съзнанието му, а ако се появят, да не се повторят, а вместо това веднага да бъдат строго опровергани и заменени с точно твърдение. Защото мислите ни се материализират в чувства и действия, в нагласи и навици, в нас самите. Става въпрос за дисциплина на ума, която е трудна само до момента, до който не ни стане навик (както и с всяко друго трудно нещо, което трябва да се върши постоянно).

Толкова неверни, негативни и объркани неща минават през главата ни всеки ден. Те са истинският източник на лошо настроение, на мързел, на омраза, на страх и т.н., защото реалността е плод на нашето съзнание, ние нямаме достъп до истинската реалност, а само до тази, която минава през ума ни и през тялото ни, затова трябва да се грижим за този канал - какво минава през него, какво ражда ума като изводи и верни ли са те наистина. 

Да търси собствените си фалшиви ограничения и предразсъдъци и да ги руши. Фалшиво ограничение е такова, което не е основано на някаква истинска причина в настоящето, а просто съществува или ни е наложено отвън или от миналото ни. Човек трябва да бъде смел, не ограничен.

"Когато се събудя, си задавам въпроса, кое ще е смелото действие, което до вчера ме беше страх да свърша, а ще направя днес."

Човек трябва да се оглежда, да търси други гледни точки, други разбирания, през които да види своите и само така ще види къде е поставил невидимите си ограничения.

Проблемите не бива да са център на внимание, а сигнал, който да провокира размисъл и промени, техните решения трябва да бъдат във фокуса и удовлетворението от тях.

Един проблем е тежък, когато го възприемаме като такъв, а не когато реално е. Добре е човек да се стреми да счита за тежки само тежките си проблеми и то тези от тях, които може да разреши. След което за съзнанието му тази тежест трябва да ражда адекватното количество сили за борба с проблема - само в тях се състои смисъла въобще да считаме проблема за тежък. За съзнанието този проблем трябва да бъде разрешим, труден, но победен и човек да усеща удовлетворението от борбата с нещо толкова тежко, което побеждава - то трябва да бъде голямо и да ражда щастието, дори в тежките моменти.


В противен случай тази тежест има обратен, разрушителен ефект - дори и не-тежък проблем може да изглежда непобедим, страшен, паникьосващ, объркващ - истински кошмар. Дори кошмарът да се изразява само в едно слабо гадно чувство, то ще ни пречи да бъдем истински щастливи.

Важен е пътят, не целите, дори мечтите не са по-важни от пътя до тях. Човек трябва да се съсредоточи почти напълно върху него, върху текущата крачка, тя трябва да му носи щастие, а целта да бъде само атрибут, който придава на крачката допълнителна красота и значимост.

Ако мислите на човек са изцяло върху целта, според мен могат да се случат следните последствия:
1) човек да изживее емоционално постигнатата си цел съзнателно или несъзнателно и вече да няма за какво да се бори, защото за съзнанието му това означава да полага усилия за нещо, което вече е изживяно като успех. Това е пример за "лъжа" - разминаване между реалността и нейната проекция в съзнанието. Подобен ефект се получава и когато човек говори пред хора предварително за своята цел и ползите от нея;
2) човек да не може да усети колко полезно е дадено действие за целта му, съзнанието му да не може да направи връзката действие-цел.
3) да се залъгва, че дава всичко от себе си, когато всъщност несъзнателно той пести енергия и време (мързелува), които влага в "крачки", които цени, към цел, която не цени - напр. такива могат да бъдат забавленията - ценим пътя по тях, а не техният резултат, който всъщност е нещо прекрасно (в правилните количества) - емоционална хармония и зареждане с енергия, освобождаване от стреса и др.

Ще, ще, ще...

Ще опитам в този блог да представя моята гледна точка за това как е най-добре човек да живее. За мен това е много важно - разсъждаването (и последвалото действие естествено) върху този проблем. Разбира се, голяма част от нещата са индивидуални, но това не означава, че не трябва да се споделят, защото научавайки за различни индивидуалности, човек избира от всяка по нещо и за себе си или поне бива провокиран да мисли.

Ще се стремя да говоря само за неща, които дълго време чувствам и следвам/практикувам. Ще опитам да съм кратък, ясен и възможно най-добре подреден. Дори смятам да редактирам публикациите си непрекъснато, ако ми хрумнат подобрения. За мен най-добре би било, ако са малко постинги, но много качествени (поне от моя гледна точка).

Този блог ще ми помогне да кажа по най-добрия начин и най-пълно нещата, които не успявам да кажа на хората около мен :) Ще се радвам, ако провокирам дискусии и ще режа мненията, които не считам за съдържателни, за да се придържам към стила - кратко и смислено.