Какво представлява човешкият живот? За всеки отговорът е различен. За едни животът е пари и социален статус, други го намират в изкуството, трети в споделянето и различните форми на любов, четвърти искат само да пътешестват, за пети животът е поредица от селфита и т.н.
Разликите идват от начина, по който ние виждаме кое е важното за нас. Тоест, за нас животът е онзи негов аспект, който в момента ценим, в който сме се вгледали. Затова, за да живеем добре, трябва да се съсредоточим първо върху нашите представи за живота, те са определящи, не самият живот. За западноевропееца високият му стандарт на живот не е причина за щастие, защото той не вижда живота си като стремеж за постигането на този стандарт, както един жител от развиващите се страни би видял своето битие. Един спортист, загубил важно състезание, не се вълнува от многократните си победи преди това, защото пред погледа му е само последният двубой. Една майка, често пропуска важни възможности за по-добра кариера, тъй като вниманието й е изцяло погълнато от нейните деца, макар и да са станали достатъчно самостоятелни.
Ако вече сме се идентифицирали с представите си за живота, считаме ги за част от нас самите и всяка тяхна промяна за нас означава да изменим на себе си, то първото нещо, върху което е добре да се съсредоточим е въпроса кое ни определя, кое ни кара да се чувстваме себе си. Така малко по малко ще разберем, че нашия светоглед подлежи на промяна, без да губим чувството, че това сме ние самите, без да чувстваме, че играем роля, че се преструваме на променени. Често отдалите се на точните науки хора гледат на света предимно през призмата на рационалното, пренебрегвайки изкуството, красотата на природата и духовността. Те отказват да ги възприемат сериозно и дълбоко, защото според мен те не могат да видят себе си като като творец, като птица. За тях напускането на света на логиката е предателство спрямо убежденията, които имат, т.е. спрямо тях самите. Обратно, хората на изкуството смятат точните науки за нещо примитивно, трудно, нещо, с което не си струва да се занимават освен за пари. Затова те не развиват потенциала си в тази посока и пропускат важна част от света, в който живеят. И артистичните, и рационалните хора грешат просто защото сами се поставят в едната или другата категория. Човек е нещо повече от убежденията и представите, които има. Той е свободен да се откъсне от тях, за да навлезе в нещо ново, и след това, ако желае, отново да се върне към старите си убеждения, а също и да ги промени, развие или зачеркне изцяло.
Следващата стъпка би била да определим в каква посока да променим вижданията си. Считам, че най-добрата такава е да ги направим по-адекватни на реалността. Защото иначе живеем малко или много в илюзия, в която дори да сме щастливи, се чувстваме и действаме глупаво, защото се ръководим от илюзията, а не от истината за нещата. Как да направим представите си по-адекватни? И тук включвам всички въпроси - от този в колко часа да станем сутрин, през това как да забогатеем, до това как да постигнем духовно просветление и щастие. Всички тези неща съставляват нашите представи за живота. Човешката цивилизация, за разлика от останалите живи организми, успява не само на база на съхранение и подобряване на информацията в нашето ДНК, но и на база съхранение и подобряване на цялото човешко познание. Затова трябва да стъпим на него, то е естественият и почти единствен ход, който да направим. Имаме интернет. Имаме нещо като универсален език - английски. С тяхна помощ можем да положим усилия да намерим най-качествената информация, до която човечеството е достигнало като отговор на нашите въпроси с цел представите ни да станат по-реалистични.
Има ли смисъл да постигнем мечтите си, когато това са мечтите на човек, живеещ в илюзии, когато те не са това, което всъщност дълбоко в себе си искаме. Много хора мечтаят за сериозна връзка или семейство, за да добият сигурност, социален статус, смисъл на живота, да отговорят на социалните норми и какво ли още не, но не и заради любовта сама по себе си. Те не осъзнават това и си вярват, че търсят любовта. Има ли смисъл да се преследва подобна илюзия? Или хората, които гонят пари и кариера, за да осмислят живота си или да се докажат пред останалите и така, според техните представи, ще бъдат щастливи. Психологията и философията, както и опитът на много хора е доказал точно обратното, че щастливите хора са по-успешни. Какво става след 20 години преследване на мечта, реализирането й и моментът, в който човек разбира, че това не го е направило щастлив. Влагането на усилия в нещо, без предварително да сме проверили, че то ни е нужно, е безсмислено. Преди човек да започне работа, той се образова, за да направи труда си полезен. Същото е и с живеенето. Първо човек трябва да научи от хората преди него всички аспекти на живота и тогава да се засили да го живее. Хората наивно смятат, че те умеят да се справят с това от опита, който имат или на съветите и примера, получени от близките им, но това е жалък опит на фона на този от хилядолетната човешка цивилизация. Ученето, за което говоря, не означава само четене на суха теория, а и учене чрез експеримент и преживяване, учене чрез емоциите и подсъзнанието, които разбират от музика, поезия и ласки, но не и от мисли и идеи.
Веднъж разбрали как функционираме ние самите и света около нас до степен, до която да можем да предсказваме достатъчно точно развоя на събитията, да изживяваме всеки един ден, всеки един момент както със сърцето си, така и с разума си, ние ставаме част от този свят в истинския смисъл на думата. Преди това сме били отделени от него, живеели сме в мрежа от илюзии, искаме да направим едно нещо, за да постигнем друго, а сме правили трето, кото е довело до четвърто. До нас не са достигали посланията на външния и вътрешния ни свят, подминавали сме ги и дори да сме ги забелязали, не сме ги разбрали. Търсили сме финансов успех чрез творчество и талант. Търсили сме щастие и спокойствие чрез забогатяване.
